Проучване на Калифорнийския университет Дейвис доказва, че много вируси, като този на грипа,  могат да се предават чрез прах, влакна и други микроскопични частици. Това откритие предизвиква доста тревога в условията на пандемия от новия корона вирус и очакваната поредна сезонна пандемия от грип.

 Вирусът на грипа може да се разпространява по въздуха, чрез прах, влакна и други микроскопични частици, според публикувано през август тази година в Nature Communications, проучване на Калифорнийския университет Дейвис и Медицинския институт в Монт Синай.

 Откритието, определено има голямо значение в условията на разрастваща се пандемия от COVID-19, както и за справянето ни с грипната епидемия, която се очаква и през тази зима.

Според професор Уилям Ристенпарт от Отдела за химическо инженерство в Калифорнийския университет, който е водещ изследовател в проучването „ за повечето вирусолози е шокиращо, че по-скоро прахът във въздуха, отколкото издишаните капчици, пренасят вируса на инфлуенца, способни да инфектират животни“ и продължава „По принцип, винаги сме предполагали, че въздушно-капковата трансмисия на инфекции става чрез издишаните капчици при кашляне, кихане и говорене. Предаването на вируси чрез праха отваря една цяла нова област за изследване и има дълбоко въздействие върху това, как ще интерпретираме  лабораторните експерименти и епидемиологичните проучвания по време на епидемични взривове“.

Винаги сме знаели, че вируси, като този на грипа, се разпространяват директно, чрез попадане върху лигавиците на издишани от друг човек капчици съдържащи вирус или чрез вторични предмети, върху които са попаднали издишани капчици с вируси. Тези вторични предмети се наричат „фомити“. Не е доказано с абсолютна сигурност, кой от двата пътя на заразяване има по-голямо участие в разпространението на инфекцията. Много е вероятно, различните начини на пренасяне от човек към човек, да е различен за отделните респираторни вируси, включително и за коронавирусите като SARS-CoV-2.

Идеята на проучването, проведено от Калифорнийския университет Дейвис и Монт Синай е била да се проверили в лабораторни условия, дали малки, нереспираторни частици, наречени от тях „аерозолирани фомити“, могат да пренесат вирус на грипа между морски свинчета.

Чрез автоматичен детектор за частици, изследователите са измерили количеството на микрочастици във въздуха. Установено е, че неинфектираните морски свинчета предизвикват до 1000 пика в секунда на микрочастиците, когато се движат из клетката. От друга страна, отделените частици, само от дишането им са били значително по-малко.  

Върху козината на имунизирани морски свинчета, е намазана течност съдържаща инфлуенца вирус. Оказало се, че без морските свинчета да напускат клетката си, са предали по въздуха инфекцията на разстояние, до други морски свинчета, които са били без имунитет са развили симптоми. Това показва, че вирусът на грипа може да се предава и да инфектира, без да идва директно от респираторния тракт на заразения индивид.

След като установили, че има някакъв начин на предаване без контакт, учените са проверили, дали микроскопични влакна от предмети, могат да носят способни да инфектират вируси. За да докажат образуването на прахови носители на инфекция, изследователите са обработили хартиени кърпички за нос с грипен вирус, оставили ги да изсъхнат, после ги смачкали пред автоматичния детектор за микрочастици. Установили, че смачкването е освобождава до 900 частици в секунда с размер, който позволява да бъдат вдишани.  

По-обезпокояващото откритие е, че праховите частици от изсъхналите кърпички за нос са били в състояние да инфектират живи клетки с вируса на грипа.

Проучването е било подкрепено с грант от страна на Националния институт за алергии и инфекциозни заболявания и Националния здравен институт на САЩ.

Кое е притеснителното? Вярно е, че проучването е направено с вирус на грипа, а не с новия коронавирус, но и двата вируса имат много общо в начина си на разпространение. Противопандемичните мерки, които медицинските власти препоръчват с цел постигане на забавяне скоростта на разпространение на пандемията от новия коронавирус, са фокусирани главно върху мерки за избягване на контакт с аерозоли, които могат да съдържат SARS-COV-19, издишан или изкашлян от заразен индивид. Някои от тези мерки, като носенето на маски в закрити помещения, могат да намалят експозицията на дихателния тракт и към вирус, който се намира върху прахови частици. Трябва да отбележим, че способността на коронавируса за преживяване върху неодушевени предмети е от няколко часа до три дни върху полимери, което означава, че прахът трябва да е инфектиран сравнително скоро и няма как да се пренесе вирус, чрез прах влизал в контакт с болен онзи ден. Все пак, факторът прахови частици, трябва да се има предвид, когато се прилагат мерки за опазване на хора с повишен риск и особено в медицински диагностични и лечебните заведения, където все още се прави опит за разделяне в потоците от пациенти на COVID позитивни и негативни сектори. Може да се окаже, че въпреки перфектното спазване на правилата, както от персонала, така и от пациентите, да бъде пренесени живи вируси чрез от прахови частици от използвани маски или защитни облекла в отдалечени помещения.

Източник:

По материали  публикувани от University of California – Davis.